20 мая 2012 г., 10:01

Сини очи

973 0 0

Вървях сама в онзи мрачен ден.

Вярвах, че светът от нежност е лишен

и със сведен поглед към сивата земя

мислех към самотата да се устремя.

Безлични хора минаваха край мен,

попаднали на проблемите си в плен,

но един глас силно се изсмя

и с гръм ме накара да се приземя.

Бързо вдигнах поглед удивена,

но не се почувствах притеснена...

Вече бях попаднала във плен

на твоя поглед устремен...

Около мен синя феерия се изви

и всяка част от съзнанието ми уязви;

чудех се дали в морето плувам

или на синьото небе се любувам.

Толкова пленителни бяха твоите очи,

че сърцето ми поиска да задълбочи

тази невероятна първа среща,

която стана още по-гореща.

С теб сякаш в друг свят се намирах

и между небето и водата си избирах:

дали ще плувам в синята вода

или ще се рея в безкрайна синева.

Така улисана в твоите очи,

не осъзнах колко много ми личи,

че аз от тебе съм пленена

и не исках да бъда наранена.

В синия ти поглед истината аз видях

и вече нямаше от какво да ме е страх.

Това море и тази синева

бяха за избраната от теб жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...