Вървях сама в онзи мрачен ден.

Вярвах, че светът от нежност е лишен

и със сведен поглед към сивата земя

мислех към самотата да се устремя.

Безлични хора минаваха край мен,

попаднали на проблемите си в плен,

но един глас силно се изсмя

и с гръм ме накара да се приземя.

Бързо вдигнах поглед удивена,

но не се почувствах притеснена...

Вече бях попаднала във плен

на твоя поглед устремен...

Около мен синя феерия се изви

и всяка част от съзнанието ми уязви;

чудех се дали в морето плувам

или на синьото небе се любувам.

Толкова пленителни бяха твоите очи,

че сърцето ми поиска да задълбочи

тази невероятна първа среща,

която стана още по-гореща.

С теб сякаш в друг свят се намирах

и между небето и водата си избирах:

дали ще плувам в синята вода

или ще се рея в безкрайна синева.

Така улисана в твоите очи,

не осъзнах колко много ми личи,

че аз от тебе съм пленена

и не исках да бъда наранена.

В синия ти поглед истината аз видях

и вече нямаше от какво да ме е страх.

Това море и тази синева

бяха за избраната от теб жена...