Сините очи...
Очи красиви ме поглеждат пак... оглеждам се в тях!
И съм щастлива, че те има...
че чувам твоя смях!
Да бъда в тебе сгушена е може би мечта...
а всъщност всичко давам това да е така!
Очи безмълвно сини... очи като небе безкрайно.
Защо ли всичко трябва да е скрито, тайно...?
Непрестанно мисля си за теб,
но дали си с мисълта за мен обзет?
Единствените ръце, от които се нуждая...
единственият поглед, който ме влудява...
... и най-красивата усмивка, която бързо ме опиянява!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Табакова Все права защищены
