12 нояб. 2008 г., 22:02

Сините очи

1.3K 1 0
 

Точно ония сини очи,

за които все още не са потичали моите сълзи.

Очи, сини като морето,

разтреперващи ми сърцето.

Онова момче ги притежава,

дали ги обича, моето сърце се съмнява.

Тези очи все пак дума не ми изричат,

не искам заради тях сълзите ми да потичат.

Те не са наясно

сърцето ми как за тях бие бясно.

Как можах точно в тях да се влюбя,

нямаше ли по кой друг път да се загубя.

Очи властващи, и то сини,

молещи без глас "Стопли ни".

Затварям очи и те са пред мен,

и както винаги погледът им толкова студен.

Притежателят им е като тях студен,

дано да е само към мен.

Не искам и другите да почувстват какво е на моята душа,

оставаща след неговия студен поглед все по-сама.

И все пак очите му ме изпиват,

и всички различни чувства в мен се сливат.

Помогни ми, Боже, да забравя,

и цялата болка от тях назад да оставя.

И нека тия две очи красиви

след всеки следващ път са ми по-мили.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....