Точно ония сини очи,

за които все още не са потичали моите сълзи.

Очи, сини като морето,

разтреперващи ми сърцето.

Онова момче ги притежава,

дали ги обича, моето сърце се съмнява.

Тези очи все пак дума не ми изричат,

не искам заради тях сълзите ми да потичат.

Те не са наясно

сърцето ми как за тях бие бясно.

Как можах точно в тях да се влюбя,

нямаше ли по кой друг път да се загубя.

Очи властващи, и то сини,

молещи без глас "Стопли ни".

Затварям очи и те са пред мен,

и както винаги погледът им толкова студен.

Притежателят им е като тях студен,

дано да е само към мен.

Не искам и другите да почувстват какво е на моята душа,

оставаща след неговия студен поглед все по-сама.

И все пак очите му ме изпиват,

и всички различни чувства в мен се сливат.

Помогни ми, Боже, да забравя,

и цялата болка от тях назад да оставя.

И нека тия две очи красиви

след всеки следващ път са ми по-мили.