Синият славей

Georgion
43 3

4 февр. 2018 г., 02:05

Поэзия » Другая

1268 3 3

Под старата череша лежеше

демон черен и кълнеше.

Подпрял глава на сухия ствол,

поглед забол в синия славей,

чуруликащ на един нисък клон...

И сякаш със сладко-горчивия привкус на бонбон с ром,

той размишляваше над нейната скорошна смърт.

Погубил я бил от любов... омраза...

гневен, че и тя го обичаше...

(омърсена от собствената си тленност)

нараняваше...

И въпреки това не заслужаваше смъртта,

която тъй грозно прокълна човека

да тъне като черен демон в самота,

задето от мъка и глупост уби (нея) човечността...

Всичко бе една сива простота в прозрачната сълза на мисълта.

И само нежните тонове на славейовата песен

можеха да проникнат през сивите слоеве на самотата

и да пречистят прохода тесен от смъртните грехове на душата.

Да спасението бе в синия славей...