Аз тук съм във една постеля
и чакам твоята повеля.
Ще сричам букви, шепот ще подам.
Ще искам да строя и храм.
Ще дойдеш ли със мен да споделим,
една надежда - този синкав дим?
Когато се събудим в утринта,
един до друг открили любовта,
ще се усмихнем и ще подсладим,
сърцата си, душите си, със цвят любим.
© Симеон Пенчев Все права защищены