Синовно
Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен.
И за растящата късно, зелена коприва.
За мъдростта на лъчистия есенен ден -
под листопада тревичката още е жива…
Благодаря Ти за всеки изстрадан урок,
с който смиряваш и учиш ме как да обичам…
Зная, че скокът към святост е твърде висок!
Труден за мен... Но примамлив е полетът птичи!
Ах, как тежи в стъпалата оловният грях!
Лесно подхлъзват се точно когато излитам!
Точно когато разпервам крилете над тях,
с кал се изцапвам наместо да стигна звездите...
Само безмерната, бащинска Твоя любов
с нежни ръце, като малко дете ме измива.
И търпеливо ме готви за опита нов -
над суетата в света да политна красиво!...
Албена Димитрова
30.11.2020.
Павликени
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
