Чувство едно, странно синьо,
акорд отдавна заглъхнал,
сутринта на балкона ми зимен
кацна птиче настръхнало.
На любовта ми към теб прилича,
полуизмислена - полуистинска.
И непогалено зъзне птичето,
да кацне в дланта ти то иска.
Тая длан, дето ме подлудяваше
в нощите с цвят на маслина.
Миг да заспя не ми даваше
твоята нежност свилена.
Птичето помълча и литна.
Няма го чувството синьо.
Остана само молитвата
да се повтори миналото.
© Нина Чилиянска Все права защищены