Чувство едно, странно синьо,
акорд отдавна заглъхнал,
сутринта на балкона ми зимен
кацна птиче настръхнало.
На любовта ми към теб прилича,
полуизмислена - полуистинска.
И непогалено зъзне птичето,
да кацне в дланта ти то иска.
Тая длан, дето ме подлудяваше
в нощите с цвят на маслина.
Миг да заспя не ми даваше
твоята нежност свилена.
Птичето помълча и литна.
Няма го чувството синьо.
Остана само молитвата
да се повтори миналото.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
