Чувство едно, странно синьо,
акорд отдавна заглъхнал,
сутринта на балкона ми зимен
кацна птиче настръхнало.
На любовта ми към теб прилича,
полуизмислена - полуистинска.
И непогалено зъзне птичето,
да кацне в дланта ти то иска.
Тая длан, дето ме подлудяваше
в нощите с цвят на маслина.
Миг да заспя не ми даваше
твоята нежност свилена.
Птичето помълча и литна.
Няма го чувството синьо.
Остана само молитвата
да се повтори миналото.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
