16.10.2010 г., 16:47

Синьо чувство

704 0 7

Чувство едно, странно синьо,

акорд отдавна заглъхнал,

сутринта на балкона ми зимен

кацна птиче настръхнало.

 

На любовта ми към теб прилича,

полуизмислена - полуистинска.

И непогалено зъзне птичето,

да кацне в дланта ти то иска.

 

Тая длан, дето ме подлудяваше

в нощите с цвят на маслина.

Миг да заспя не ми даваше

твоята нежност свилена.

 

Птичето помълча и литна.

Няма го чувството синьо.

Остана само молитвата

да се повтори миналото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре измислено...
  • Миналото не е минало,когато го пазим в сърцата си и го желаем пак силно...То е сянка на бъдещето - не можем да го уловим вече, но пък бъдещето можем!!!Улови го пак!!!
    А когато е синьо като в стиха ти е още по-красиво...
    Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
  • Благодаря на всички коментирали!Радвам се , че ви е харесало.Желая ви много "сини чувства" !
  • Много синьо и толкова копнежно!
    С пожелавание да се повтори!
    Поздрави!

  • Хареса ми много.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...