Синьо кадифе
Понякога
е теменужено във мен –
като нощ, когато вятър
в листата на брезичка шепне
и тихичко приглася му щурче.
Понякога
съм топло жълта като слънце
и червена -
сякаш макове сред жита са нацъфтели,
над които чучулига
в ведри небеса се рее.
Сега съм синя,
тъмно синя -
седефена и мека като кадифе.
Дали е отражение на звездното небе
или защото
виола пак проплаква в мене…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
