Сираче
За тебе няма зора и светлина,
за тебе няма майчина милувка,
за тебе няма бащина подкрепа,
сам-самичък остана на света.
Преди време ти всичко загуби,
знай, злочеста е твоята съдба.
Не можеш да изречеш дори синовните думи,
обречен си на вечна самота.
В нощите под синьото небе,
ти търсиш спомени сълзливи,
как в дома ти, още като дете,
с твоите близки сте били щастливи.
Нима никой не ще ти помогне?
Нима завинаги тук ще останеш?
От нищета твоето тяло ще изнемогне,
но трябва да си силен и със сила да се браниш.
И горчивината в тебе напира,
боли те сърцето ранено,
но надеждата последна умира -
нали да живееш си на този свят родено!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Боцева Все права защищены
