desi-b (Десислава Боцева)
7 12
Dec 17, 2009, 10:54 PM

Сираче 

  Poetry » Other
930 1 3

За тебе няма зора и светлина,

за тебе няма майчина милувка,

за тебе няма бащина подкрепа,

сам-самичък остана на света.

Преди време ти всичко загуби,

знай, злочеста е твоята съдба.

Не можеш да изречеш дори синовните думи,

обречен си на вечна самота.

В нощите под синьото небе,

ти търсиш спомени сълзливи,

как в дома ти, още като дете,

с твоите близки сте били щастливи.

Нима никой не ще ти помогне?

Нима завинаги тук ще останеш?

От нищета твоето тяло ще изнемогне,

но трябва да си силен и със сила да се браниш.

И горчивината в тебе напира,

боли те сърцето ранено,

но надеждата последна умира - 

нали да живееш си на този свят родено!

© Десислава Боцева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Привет Ангеле, благодаря за коментара. Да, такава е идеята, че той трябва да победи болката, много добре си го усетил

    От скоро съм в сайта, но виждам, че има супер готини хора тук и съм щастлива, че съм част от това.

    Весели празници и на теб с пожелания за много усмивки!
  • "но надеждата последна умира -
    нали да живееш си на този свят родено!"
    Оптимистично край...той побеждава болката!
    Много хубаво стихотворение, много!
    Поздравления, Деси!
    И Весели Празници!
  • Здравей Весе, приятно ми е Благодаря за оценката. За съжаление голяма част от стиховете ми са написани с болка, но както се казва- това са нещата от живота.

    Важното е, че я има надеждата. По този повод- Весели празници!
Random works
: ??:??