4 сент. 2015 г., 14:56

Сирена акъла ми изпи

641 0 2

                                                       Сирена акъла ми изпи

                               

                                                          В градче до морето

                                                          с име на Агата,

                                                          кацнало на скалите

                                                          с фар по средата,

                                                          срещнах Сирена

                                                          и в нея се влюбих,

                                                          в знойното лято

                                                          ума си загубих.

                            

                                                          До скалите започваха

                                                          нашите срещи.

                                                         Подпрели градчето

                                                         с каменни плещи

                                                         те плачеха

                                                         в сълзи облени

                                                         по разбилите се

                                                         вълни уморени.

                              

                                                         Показваше ни пътя

                                                         фара с лъчите,

                                                         изпращаше и сигнал

                                                         като код над вълните.

                                                         Проблясък, проблясък-

                                                         сякаш тръби:-

                                                         ,,Опасност! Опасност!

                                                         Внимание, кораби!"

                                      

                                                          На фона колоритен

                                                          от природни краски,

                                                          след любовна игра,

                                                          любовни ласки,              

                                                          по кея пристъпвахме

                                                         леко, в такт

                                                         с музиката от ресторанта

                                                         на морския бряг.

                            

                                                         Морски дарове,

                                                         аперитиви,

                                                         горещи танци

                                                         след вихрени диви

                                                         докато навън

                                                         зора зазори

                                                         и слънцето, и то погледне

                                                         плахо дори!

                                        

                                                        Така нощите

                                                        превърнахме в ден,

                                                        а дните се изнизаха

                                                        в просъница за мен.

                                                        Моята сирена

                                                        акъла ми изпи,

                                                        на бедния ми портфейл

                                                        също не прости!

                                 

                                                        Как  сега

                                                        да кажа на жената,

                                                        че не нося подаръци

                                                        и за децата,

                                                        че тена ми е 

                                                        малко блед,

                                                        че командировката ми

                                                        мина в ред!                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Стойне и Лейди, за поздравите! Бъдете и вие живи и здрави!
  • Браво!Много сполучлив хумор, но малко е страшничко да не пострадаш.
    Поздрав - хареса ми!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...