Танцувам сиртаки. Бавно премятам крак.

Завъртам тялото. Погледът – забит в земята.

Този дрезгав, плачещ глас, тази гръцка драма,

Преплитаща огнена страст с бездънна печал.

Танцувам сиртаки. Узото душата ми изгаря.

Този горещ пясък, тези сини вълни,

И едно слънце, така безпощадно.

Клоните с надвисналите маслини.

Искам да се слея с плачещия глас,

Искам да усетя тази древна страст.

Танцувам сиртаки. Раздира се нощта.

Преплитам умело краката, прикляквам.

Вдигам поглед към мъртвата тишина.

Посягам към първата чиния. Трясък!

И внезапно узото разпалва кръвта ми.

Певецо, изпей моята тъга. Разплачи ме.

Удрям пети и вдигам коляно. Завъртам се.

Стъпвам върху парчета счупен порцелан.

Танцувам сиртаки. Животът е вечна драма.

Узото ме спасява. Здрава чиния не остана.