Танцувам сиртаки. Бавно премятам крак.
Завъртам тялото. Погледът – забит в земята.
Този дрезгав, плачещ глас, тази гръцка драма,
Преплитаща огнена страст с бездънна печал.
Танцувам сиртаки. Узото душата ми изгаря.
Този горещ пясък, тези сини вълни,
И едно слънце, така безпощадно.
Клоните с надвисналите маслини.
Искам да се слея с плачещия глас,
Искам да усетя тази древна страст.
Танцувам сиртаки. Раздира се нощта.
Преплитам умело краката, прикляквам.
Вдигам поглед към мъртвата тишина.
Посягам към първата чиния. Трясък!
И внезапно узото разпалва кръвта ми.
Певецо, изпей моята тъга. Разплачи ме.
Удрям пети и вдигам коляно. Завъртам се.
Стъпвам върху парчета счупен порцелан.
Танцувам сиртаки. Животът е вечна драма.
Узото ме спасява. Здрава чиния не остана.
© Ваня Накова All rights reserved.