4 нояб. 2022 г., 09:36

Ситуация

540 0 0

Чаша надига, премята краката,

хвърля ти поглед размътен.

Колко ти трябва да врътнеш главата,

как да не бъдеш разпътен?

 

Отмята косата, припалва цигара,

втренчено гледа във тебе.

Вече си пълен изцяло с поквара

като проходило бебе.

 

Галиш полека семейният пръстен,

ала си мислиш за друга.

Няма таз вечер да бъдеш задръстен,

няма я твойта съпруга.

 

Ти си готов за последна атака,

ала, о, ужас,проклятие!

Явно, че свалката  пак ще почака-

тя вече е в чуждо обятие.

 

И умърлушен, вдигаш си чашата-

там ще намериш мир скоротечно.

Тя е такава, тя, нашата-

чуждата -чужда, с моята-вечно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...