4.11.2022 г., 9:36

Ситуация

539 0 0

Чаша надига, премята краката,

хвърля ти поглед размътен.

Колко ти трябва да врътнеш главата,

как да не бъдеш разпътен?

 

Отмята косата, припалва цигара,

втренчено гледа във тебе.

Вече си пълен изцяло с поквара

като проходило бебе.

 

Галиш полека семейният пръстен,

ала си мислиш за друга.

Няма таз вечер да бъдеш задръстен,

няма я твойта съпруга.

 

Ти си готов за последна атака,

ала, о, ужас,проклятие!

Явно, че свалката  пак ще почака-

тя вече е в чуждо обятие.

 

И умърлушен, вдигаш си чашата-

там ще намериш мир скоротечно.

Тя е такава, тя, нашата-

чуждата -чужда, с моята-вечно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...