4.11.2022 г., 9:36 ч.

Ситуация 

  Поезия » Хумористична
226 0 0

Чаша надига, премята краката,

хвърля ти поглед размътен.

Колко ти трябва да врътнеш главата,

как да не бъдеш разпътен?

 

Отмята косата, припалва цигара,

втренчено гледа във тебе.

Вече си пълен изцяло с поквара

като проходило бебе.

 

Галиш полека семейният пръстен,

ала си мислиш за друга.

Няма таз вечер да бъдеш задръстен,

няма я твойта съпруга.

 

Ти си готов за последна атака,

ала, о, ужас,проклятие!

Явно, че свалката  пак ще почака-

тя вече е в чуждо обятие.

 

И умърлушен, вдигаш си чашата-

там ще намериш мир скоротечно.

Тя е такава, тя, нашата-

чуждата -чужда, с моята-вечно!

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??