30 июн. 2010 г., 22:06

Сивчо и Марко

1.2K 0 16

Денят ми Сивчо се връща уморен,

щастлив и жаден  с мен да си хортува,

сърдита съм му, че е тъй обикновен,

от сивите му дрехи се срамувам.

 

- Къде е Марко, твоят лъскав брат,

че всяка нощ Принцеса се сънувам,

посипана съм цялата в брокат,

на яхтата му все палувам.

 

- Ех, Марко, Марко, самозван,

избягал е в страна Ботсвана,

заряза дом, деца, без срам,

на мен остави тяхната прехрана.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...