Сиво
536
0
1
Стоя пред прага на нощта.
Луната гали ме със сребърни лъчи.
Объркана се лутам из града
и търся хорските мечти.
Взирам се във къщните прозорци,
търсеща утеха,топлина,
но виждам само сънищата хорски,
потъналите стаи в тъмнина.
Луната ми нашепва за промяна,
а улиците казват да се спра,
отваря мракът хилядите рани,
потънали дълбоко във гръдта.
Нощта обаче бърза, отминава,
и този път запазва моя глас,
пред утрото поредно посивяла,
отново се изправям аз.
12.01.2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
