Сиво
533
0
1
Стоя пред прага на нощта.
Луната гали ме със сребърни лъчи.
Объркана се лутам из града
и търся хорските мечти.
Взирам се във къщните прозорци,
търсеща утеха,топлина,
но виждам само сънищата хорски,
потъналите стаи в тъмнина.
Луната ми нашепва за промяна,
а улиците казват да се спра,
отваря мракът хилядите рани,
потънали дълбоко във гръдта.
Нощта обаче бърза, отминава,
и този път запазва моя глас,
пред утрото поредно посивяла,
отново се изправям аз.
12.01.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
