Стоя пред прага на нощта.

Луната гали ме със сребърни лъчи.

Объркана се лутам из града

и търся хорските мечти.

Взирам се във къщните прозорци,

търсеща утеха,топлина,

но виждам само сънищата хорски,

потъналите стаи в тъмнина.

Луната ми нашепва за промяна,

а улиците казват да се спра,

отваря мракът хилядите рани,

потънали дълбоко във гръдта.

Нощта обаче бърза, отминава,

и този път запазва моя глас,

пред утрото поредно посивяла,

отново се изправям аз.

12.01.2008 г.