3 июл. 2019 г., 18:02  

Гледката от ъгъла

729 0 0

Седя си в ъгъла сам

и най-много мразя

тази гледка,

гледката как лазят,

гледката оттам.

 

Все едно си сложен

в клетка

и биваш отглеждан

за чужда сметка.

Наслаждаваш се на думите

на обществото секта,

знаеш, че някой друг

дърпа струните,

но седиш напук,

за да гледаш злобно.

 

Взимаш поредната доза,

очите ти светят прокобно.

Луташ се  в коридорите

на своето съвремие.

Съобщават ти

гадната диагноза –

сиво ежедневие.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...