Гледката от ъгъла

Седя си в ъгъла сам

и най-много мразя

тази гледка,

гледката как лазят,

гледката оттам.

Все едно си сложен

в клетка

и биваш отглеждан

за чужда сметка.

Наслаждаваш се на думите

на обществото секта,

знаеш, че някой друг

дърпа струните,

но седиш напук,

за да гледаш злобно.

Взимаш поредната доза,

очите ти светят прокобно.

Луташ се  в коридорите

на своето съвремие.

Съобщават ти

гадната диагноза –

сиво ежедневие.