ves_mer_kov (Веселин Мерков)
2 0
28 нояб. 2006 г., 23:58

СИВОТА 

  Поэзия
1056 0 3

Влажен път и камъни смити,
и кал и боклуци по края,
дървета без клони и голи и скрити ,
и гледка далечна от рая.

Небето сивее и облаци тъмни,
с птиците някак в симфония,
а в теб на сърцето ти нещо тежи,
в душата ти само ирония.

Тревата изсъхнала,жълта и стара,
оградата гнила и крива подпира,
земята напукана суха простряла,
в тебе тъгата напира.

И гледаш живота а той идентичен,
и жилав и сух и безвкусен,
и ужким с надежда денят ти приличен,
а впрочем е просто покрусен.

И гледаш реката червена и плаха,
прелива полека от страх ужасена,
до нея приклякаш поглеждаш с уплаха,
там рее се твойта душа омърсена.

Понечиш да хванеш и тя ти потъне,
а тялото твое е сухо и свито
надеждата уж умира последна,
а в тебе умря неприкрито.

И колко мъчения други минават,
пред очите ти свят от обиди,
и никаде твойта душа се не мярка,
и надежда се нийде не види.

Светлината пред тебе превръща се мрак,
радостта  в сълзи изстудени,
красотата се губи и превръща се в грях,
а ти събираш мечти разпилени.

© Веселин Мерков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, понякога човек може да се изненада приятно стиховете успешно докосват сърцето, но май не си писал нищо скоро.Ще се радвам да прочета нещо по ново....
  • Добре дошъл във "Откровения",
    където твойто настроение
    добро ли е - ще го сломят,
    ще видиш къв ли не обрат,
    ал хора има и безчет
    коит ще срещнат те с ПРИВЕТ !

    Хареса ми твоя стих!



  • Добре дошъл!!! Хубав стих, поздрави
Предложения
: ??:??