28.11.2006 г., 23:58 ч.

СИВОТА 

  Поезия
1088 0 3
Влажен път и камъни смити,
и кал и боклуци по края,
дървета без клони и голи и скрити ,
и гледка далечна от рая.
Небето сивее и облаци тъмни,
с птиците някак в симфония,
а в теб на сърцето ти нещо тежи,
в душата ти само ирония.
Тревата изсъхнала,жълта и стара,
оградата гнила и крива подпира,
земята напукана суха простряла,
в тебе тъгата напира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Мерков Всички права запазени

Предложения
: ??:??