СИВОТА
Влажен път и камъни смити,
и кал и боклуци по края,
дървета без клони и голи и скрити ,
и гледка далечна от рая.
Небето сивее и облаци тъмни,
с птиците някак в симфония,
а в теб на сърцето ти нещо тежи,
в душата ти само ирония.
Тревата изсъхнала,жълта и стара,
оградата гнила и крива подпира,
земята напукана суха простряла,
в тебе тъгата напира.
И гледаш живота а той идентичен,
и жилав и сух и безвкусен,
и ужким с надежда денят ти приличен,
а впрочем е просто покрусен.
И гледаш реката червена и плаха,
прелива полека от страх ужасена,
до нея приклякаш поглеждаш с уплаха,
там рее се твойта душа омърсена.
Понечиш да хванеш и тя ти потъне,
а тялото твое е сухо и свито
надеждата уж умира последна,
а в тебе умря неприкрито.
И колко мъчения други минават,
пред очите ти свят от обиди,
и никаде твойта душа се не мярка,
и надежда се нийде не види.
Светлината пред тебе превръща се мрак,
радостта в сълзи изстудени,
красотата се губи и превръща се в грях,
а ти събираш мечти разпилени.
© Веселин Мерков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей, понякога човек може да се изненада приятно стиховете успешно докосват сърцето, но май не си писал нищо скоро.Ще се радвам да прочета нещо по ново....
-
Добре дошъл във "Откровения",
където твойто настроение
добро ли е - ще го сломят,
ще видиш къв ли не обрат,
ал хора има и безчет
коит ще срещнат те с ПРИВЕТ !
Хареса ми твоя стих!
-
Добре дошъл!!! Хубав стих, поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
