4 сент. 2025 г., 13:17

Сияйно цвете

178 2 3

***
Ах, сияйно цвете,
как ухаеш на пролет,
как вълнуваш сърцето ми,
как изпълваш с любов
цялото ми същество.
Толкова си пъстро,
цветно, съвършено,
радваш очите ми
така съкровено.
Вечно да те гледам,
няма да ти се наситя,
на сърцето си ми
още от първия миг...
Ще съм до теб във ветрове и бури
ще те пазя, някой да не те откъсне...
И ще се усмихна
на капките роса върху теб
от поредния пролетен дъжд.
Те блестят като бисери
в свежия, уханен ден...
Слънчеви лъчи си пробиват
път през облачна, сива завеса...
Бог се усмихва... щом има любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герана Юнакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...