VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
12 мая 2014 г., 00:48

Сизиф 

  Поэзия » Философская
448 1 4

 

 

 

Човек се търси цял живот

и все не се намира.

Накрая – не намерил брод

към себе си – умира.

 

Но въпреки че е така,

не спира той да търси.

В живота като през река

пренася участта си.

 

Търкаля сам като Сизиф

епичния си камък.

И трябва, за да е щастлив,

да има път и знаме.

 

Отнемат ли му ги, светът

за него става пъкъл.

Разпятие от дух и плът

и от бездънна мъка!

 

Или пък, ако е човек

с природа по-сурова,

поглъща сам – наместо лек,

куршум или отрова.

 

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??