Сизиф
Човек се търси цял живот
и все не се намира.
Накрая – не намерил брод
към себе си – умира.
Но въпреки че е така,
не спира той да търси.
В живота като през река
пренася участта си.
Търкаля сам като Сизиф
епичния си камък.
И трябва, за да е щастлив,
да има път и знаме.
Отнемат ли му ги, светът
за него става пъкъл.
Разпятие от дух и плът
и от бездънна мъка!
Или пък, ако е човек
с природа по-сурова,
поглъща сам – наместо лек,
куршум или отрова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
Поздрави, Планински!
