Човек се търси цял живот
и все не се намира.
Накрая – не намерил брод
към себе си – умира.
Но въпреки че е така,
не спира той да търси.
В живота като през река
пренася участта си.
Търкаля сам като Сизиф
епичния си камък.
И трябва, за да е щастлив,
да има път и знаме.
Отнемат ли му ги, светът
за него става пъкъл.
Разпятие от дух и плът
и от бездънна мъка!
Или пък, ако е човек
с природа по-сурова,
поглъща сам – наместо лек,
куршум или отрова.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави, Планински!