Събирах матер'ял – цимент и пясък,
желязо арматурно, тел, кофраж.
И яма изкопах под птичи крясък,
покоя нарушил, но сбрал кураж
да вдигна тоалетна тук за приказ,
та местните да казват: „Малък храм”.
Бетон излях и плоча с дупка тикнах
на изкопа – да скрия този срам.
А седмица след туй ме мисъл глождеше,
но струваше си: за да не тежи,
надстройката от чам – реших – подхожда
и селският ландшафт не се руши.
Сечака си закупих, и гредите,
от смесения селски магазин
и минаха в усилен труд тук дните,
и пееше трионът ми: „Зин-зин”...
Днес, радостен, забивам аз байрака
и спомнил си „Скандалите в Клошмерл”,
ви каня да изпуснете водата –
три каси светла бира съм ви взел!
© Иван Христов Все права защищены
аз стиховете нови пиша тук,
че няма кой да ме смущава –
до мене не достига врява
ни на жена, ни телефонен звук.
А караваната е сред гората
и там свободно, дълго си клечах.
Но от това поезията свята,
ще губи стихове, така познати,
на Рудин – пишещия старши брат.