13 июн. 2017 г., 21:56

Скапаното общество

459 1 1

СКАПАНОТО ОБЩЕСТВО

 

Нещата днес изглеждат коренно по-други.
Днес всеки търси своите права!
Изглеждат иначе и нашите съпруги...
И в къщи има нови правила...

Претенции се чуват даже от децата.
Оспорва се роднинския шамар.
А щом без слушане се качат на главата...
Остават на пороците другар!

Погледнем ли дълбоко в Обществото,
ще видим ние скапания зар...
А без съчувствие и скарани с Доброто,
ний все ще лъжем, като на пазар!

И свикнахме да нямаме добри задачи.
Да цицаме от чуждата хазна.
И всеки етнос, чуждо гледа да откáчи,
И да яде от чуждата храна!

И всеки тука иска от раз да богатее!
А без грабежи, става ли това?!
Фалшиви знамена, навсякъде ветреем.
Най-много са лъжите, на глава!

Жените ни почнаха вече да се стискат
и раждат вече само по едно,
вместо любов, те само бонусите искат,
и често нямат даже капка свян!

А и мъжете ни обърнаха резбата,
и влезнаха във групата жени!
Живота просто ни притиска по ребрата
И работата ни се освинѝ!

Единствено сега си търси ме правата,
а за задачите не ни боли,
за първенство си блъскаме главата,
а загубете кой ще ни плати?!


15.12.201 София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...