Jun 13, 2017, 9:56 PM

Скапаното общество

  Poetry » Civic
467 1 1

СКАПАНОТО ОБЩЕСТВО

 

Нещата днес изглеждат коренно по-други.
Днес всеки търси своите права!
Изглеждат иначе и нашите съпруги...
И в къщи има нови правила...

Претенции се чуват даже от децата.
Оспорва се роднинския шамар.
А щом без слушане се качат на главата...
Остават на пороците другар!

Погледнем ли дълбоко в Обществото,
ще видим ние скапания зар...
А без съчувствие и скарани с Доброто,
ний все ще лъжем, като на пазар!

И свикнахме да нямаме добри задачи.
Да цицаме от чуждата хазна.
И всеки етнос, чуждо гледа да откáчи,
И да яде от чуждата храна!

И всеки тука иска от раз да богатее!
А без грабежи, става ли това?!
Фалшиви знамена, навсякъде ветреем.
Най-много са лъжите, на глава!

Жените ни почнаха вече да се стискат
и раждат вече само по едно,
вместо любов, те само бонусите искат,
и често нямат даже капка свян!

А и мъжете ни обърнаха резбата,
и влезнаха във групата жени!
Живота просто ни притиска по ребрата
И работата ни се освинѝ!

Единствено сега си търси ме правата,
а за задачите не ни боли,
за първенство си блъскаме главата,
а загубете кой ще ни плати?!


15.12.201 София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...