ПЕСЕН ІХ - СМЪРТТА НА ДРАКОНА
„Съдбовна нощ, надгробна нощ, прокоба.
Светът е слаб. Ограбен е Светът.
И няма път, и няма брод към Бога,
когато драконите отлетят."
Дълго летяха Таян и Зафира
с бяла кобила и черен жребец,
верни приятели с приказна сила,
с необясним и несекващ живец.
С пухен килим от непредена прежда
пътят им празнично беше постлан.
Сякаш навяваше светла надежда
в лятната нощ подранилият сняг.
Жадно поглъщаше тази постеля
конския тропот и всяка следа,
нежно покриваше с бяла къделя
пресните дири от страшна беда.
Облаци скриха зад тежки завеси
всички сияйни небесни тела,
за да не видят очите човешки
как се подготвят нечисти дела.
Глупави глутници душеха в мрака,
водени само от хищен инстинкт.
Дълго отбягваха тази заплаха
нашите двама герои добри.
Техните ярко-искрящи зеници
виждаха в тъмното, сякаш е ден.
Тъй наближиха земите хълмисти,
дето лежеше, коварно стаен,
цял легион куче-гущери гладни -
скрита резерва на древния Враг.
Чакаха знак начаса да нападнат
някой отслабил защитата град.
Скелет оглозган им беше водачът,
с царски одежди и крив ятаган.
Свързан с магическа нишка с Палача,
той управляваше лютата сган.
В очните ябълки грееха мътно
въглени жежки наместо очи.
Гняв и омраза излъчваха плътно,
даже когато злодеят мълчи.
Пътят съдбовен на двамата млади
водеше право към лагера скрит.
Без да усещат къде ще попаднат
яздеха в тръс по терена хълмист.
Няколко средно високи могили
бързо оставиха вляво от тях
и връхлетяха над тъмните сили
точно в средата на техния стан.
Шокът бе страшен, но нямаха време,
нито пространство да свърнат назад.
Здраво натегнаха кожено стреме,
за да прегазят зъбатия ад.
Мощни, добре подковани копита
устремно мачкаха твар подир твар.
Сетната линия беше пробита.
Сякаш изхвърлили тежък товар,
литнаха още по-бързо конете,
а зад гърба им с ръмжене и вой
хукнаха с ярост и бяс зверовете,
жадни за кръв и месо на герой.
Строго нареждаше Царският скелет:
- Дръжте човеците! Искам ги аз.
Сам ще отрежа главите им смели,
всичко останало давам на вас.
Дълго летяха в галоп бегълците,
дълго ги гонеха зли същества.
Стръмна клисура на речно корито
пътя им сряза с двуостра кама.
Ясно провикна се в мрака Зафира:
- Кончета какини, смело напред!
Трябва да минем оттатък баира,
инак очаква ни гибел отвред.
Беше дълбока планинската пропаст,
двадесет метра широка, надлъж -
необозрима. Започнаха скока.
Опит подобен успява веднъж.
Хвръкнаха храбри коне и ездачи,
сякаш изстреляни с бойна стрела,
за да изпълнят свещена задача
и да ги помним с велики дела.
Няколко дълги секунди летяха.
Кацнаха твърдо на стръмния бряг.
В другия край преследвачите спряха -
явно приключили с лудия бяг.
Първо скимтяха с подвити опашки,
после се втурнаха бързо назад
да се оплачат от скока юнашки
на бързоногия късен обяд.
Щом прекосиха баирите стръмни,
млади ездачи и чудни коне
влязоха плавно в ливадите тъмни
на необятно планинско поле.
За неуспеха на своите хрътки
скелетът с царски одежди разбра.
Бързо докладва за своите стъпки
на господаря на вечния мрак.
Звярът веднага съзря в бегълците
скрита опасност и прати след тях
своите страшни вампири-убийци,
непобедими и сеещи страх.
С бясната скорост на мисъл безумна
литнаха четири зли същества.
Само след няколко кратки минути
бяха намерили прясна следа.
Още минута и ясно видяха
своите жертви далече напред -
бягаха бързо, но сякаш пълзяха.
Явно дошъл е и техният ред
да се простят със живота си славен
и да потънат душите им в мрак.
Срещу вампира човекът е бавен,
срещу вампира човекът е слаб.
Даже избраните никак не могат
тези злодеи сами да сразят.
Черният Дракон реши да помогне
и се изпречи на техния път.
Огнена струя проряза небето.
Още преди да усетят беда,
станаха пепел и тор за полето
два преследвача, а другите два,
за да избегнат грозящата гибел,
мълниеносно завиха встрани.
В същото време Таян и Зафира
рязко опънаха здрави юзди.
Спряха конете добре подковани,
бързо обърнаха поглед назад.
Мирис на сяра и пърлени врани
в ноздрите лъхна убийствена смрад.
Бързо Зафира извади камата
от захабения кожен калъф.
Сръчно натегна Таян тетивата
върху ухото на бойния лък.
- Бягайте бързо, глупаци такива.
Имате важни и спешни дела.
С драконов огън вампир се убива,
не със кинжал или с остра стрела. -
С рев гръмотевичен драконът викна,
силно разтърси смразени земи.
Щом постепенно гърмежът утихна,
грейнаха в мрака червени очи.
Злите вампири веднага разбраха,
чрез изненада не ще победят.
Черният Дракон е страшна заплаха,
някак ще трябва да го отстранят.
Подлите твари изсъскаха гневно,
обезумели от ярост и глад.
В миг се извиха безшумно в небето
като воали от траурен плат.
Драконът бълваше огнени топки
с прецизността на стрелец-ветеран,
а враговете, с движения ловки
лесно избягваха този капан.
Драконът нито веднъж не уцели.
С нокти и зъби готови за бой,
щом наближиха до своя съперник,
почна свиреп ръкопашен двубой.
Дълго разменяха удари в мрака,
без да оставят дори и следа,
но кръвопийците някак успяха
да се докопат до част от врата,
дето дебелата драконска кожа
беше по-мека от други места.
Зъби забиха, доколкото могат.
Жадно засмукаха кръв със уста.
Драконът правеше луди виражи,
тръскаше силно могъща глава,
но безуспешно - вампирите даже
още по-плътно се впиха в плътта.
Бързо изтичаха древните сили,
пазени чисти в кръвта с векове.
Драконът стегна стоманени жили,
мощно замахна с метални криле.
Устремно литна високо в небето,
ноздри затвори и стисна уста.
Гръдният кош се изду за последно.
Страшна експлозия блесна в нощта...
и се разля светлина надалече.
Сякаш за кратко се върна денят.
Стана горещо почти като в печка.
На километри стопи се снега.
Гръм титаничен земята разтресе,
следван от мощна въздушна вълна.
Тя и коне, и ездачи помете
като с огромна вълшебна метла.
Пепел от ярки искри се издигна.
Мрака среднощен гравира за миг.
Образ на дракон лукаво намигна,
после в небесната шир се стопи.
Тъй си отиде пастирът небесен
с черни доспехи и светло сърце,
за да пребъде, превърнат на песен
през вековете до сетния ден.
© Яким Дянков Все права защищены