Скиталец
Скиталец
И до тази земя ухо долепила,
чувам твоите бесни галопи…
Двете Мечки стоят нависоко. Ухилени.
Предвещават в сърцата разкопки…
Вее залезът в пазвата Вечната жад,
а сънят ми скиталец е буден…
Див жребец не краде ни един конекрад,
само вятър пришпорва залудо…
А когато привечер отпива вода,
той Луната изпива до дъно…
И е цял от копнеж и е късче тъга,
пада ничком, но крак не прегъва…
И го мъката гризе – зоб подир зоб,
много ниви ожънал в сполука…
Не, не спирай напразно край пресния гроб…
Стръкче лимец съм… Още съм Тука…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
