8 окт. 2013 г., 23:34

Скитница

Поэзия

1.1K 0 4

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици
и все се питам пак за вярната,
а вярна - няма, в истина забулена
душата ми остава скитница невярна...
И пак се спирам, търся се из другите,
а те ще ме отричат докато съм жива...
И щастие да искам все ще е накриво то,
а дъх да заживея - все не ми достига...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

myworld (Аз)

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...

И аз понякога се измарям! Поздрав!

2013-11-04T14:42:23+02:00
lindastefani (Камелия)

Много ми хареса!!!
Поздрави!!!

2013-10-09T20:27:49+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Героинята ти предизвиква съчувствие, Деси. Неприложима, отричана, безизходна. Липсва й Всичко, защото има в Излишък нещо, което не се котира добре в окаяния свят край нея - Тя представлява истинското си Аз и отчаяно търси себеподобни. Трудна задача сред хора, прегърнали клиширани модели на поведение и себеусещане.
Много точно представяне на противоречието между истината и фалша.

2013-10-09T02:13:55+03:00
TanqMir (ТМ)

Много хубаво

2013-10-09T00:19:48+03:00