Oct 8, 2013, 11:34 PM
Скитница
Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици
и все се питам пак за вярната,
а вярна - няма, в истина забулена
душата ми остава скитница невярна...
И пак се спирам, търся се из другите,
а те ще ме отричат докато съм жива...
И щастие да искам все ще е накриво то,
а дъх да заживея - все не ми достига...
© Десислава Танева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много ми хареса!!!
Поздрави!!! -
Героинята ти предизвиква съчувствие, Деси. Неприложима, отричана, безизходна. Липсва й Всичко, защото има в Излишък нещо, което не се котира добре в окаяния свят край нея - Тя представлява истинското си Аз и отчаяно търси себеподобни. Трудна задача сред хора, прегърнали клиширани модели на поведение и себеусещане.
Много точно представяне на противоречието между истината и фалша. -
Много хубаво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
все не се намирам между другите...
И аз понякога се измарям! Поздрав!