Скитница

Скитница  в нощта, ароматно разпиляна,

лунна съм и шепнеща... пухено замечтана.

Нежност кадифена през вените ръми,

... чиста, бяла, тиха, бездомна и желана .

Звездите греят с вечното... очи във очи,

вселена от светове, един цветен сътвори.

В ъглите на топлите ми мисли - тихо вали.

Толкова съм твоя!... Същността ми гори!

През дланите ми пясъчно изтичат чудеса –

за нас чертаят орбити в  пъстри небеса...

През космичен прах... обич ще разнеса,

в шепите си любов олтарно да принеса.

Със ритъма на пулса- бързо, учестено,

понасям те вятърно, огнено и необятно,

теменужено във облак, лилаво в сатен,

с огнени сияния, в този свят... във мен!