Скитница в нощта, ароматно разпиляна,
лунна съм и шепнеща... пухено замечтана.
Нежност кадифена през вените ръми,
... чиста, бяла, тиха, бездомна и желана .
Звездите греят с вечното... очи във очи,
вселена от светове, един цветен сътвори.
В ъглите на топлите ми мисли - тихо вали.
Толкова съм твоя!... Същността ми гори!
През дланите ми пясъчно изтичат чудеса –
за нас чертаят орбити в пъстри небеса...
През космичен прах... обич ще разнеса,
в шепите си любов олтарно да принеса.
Със ритъма на пулса- бързо, учестено,
понасям те вятърно, огнено и необятно,
теменужено във облак, лилаво в сатен,
с огнени сияния, в този свят... във мен!
© Ванина Константинова Всички права запазени