Скитница
Скитах, сновях, мечтах,
слънцето милвах, приспах,
търсех, бродех, крещях,
с нощта си говорех на глас...
Спирах, оглеждах, пълзях,
в земята черна сълзи пролях,
измъквах се, катерех, вещах,
миговете на живота не проспах
и накрая стигнах, допрях, разпознах,
утрините ни дълбоко преболедувах,
като дълго те чаках, треперех, кроях
и в залезите будувах, поглед изгубвах,
но теб те познах, докоснах, прибрах,
като първата жена на света ти продумах,
и останах, отпочинах, въздух поех,
в адамовите ти постели се сврях
и там се загубих, изпаднах в захлас
и не се познах, но бях вече в твоя свят
и сънувах те, милвах, мълвях, шептях,
рисувах, извайваях, броях всеки час
и бях и не бях с часовете, разбрах,
но скитница няма как да съм пак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
