Скитница
Без посока се движа напред,
пронизвана дори от полъха лек.
Хладното утро целува с лъчите си
и айсберг сълзи, по вените се топи.
Съпровождана от моя собствен силует,
устремена съм към друг като мене човек.
Участта на скитащите е, уви,
величието на утринта да посрещат сами.
пронизвана дори от полъха лек.
Хладното утро целува с лъчите си
и айсберг сълзи, по вените се топи.
Съпровождана от моя собствен силует,
устремена съм към друг като мене човек.
Участта на скитащите е, уви,
величието на утринта да посрещат сами.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емили Все права защищены
