16 апр. 2007 г., 10:03

Скитница 

  Поэзия
817 0 5
Без посока се движа напред,
пронизвана дори от полъха лек.

Хладното утро целува с лъчите си
и айсберг сълзи, по вените се топи.

Съпровождана от моя собствен силует,
устремена съм към друг като мене човек.

Участта на скитащите е, уви,
величието на утринта да посрещат сами.

© Емили Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??