Скитница в нощта
Самотата скитница е в нощта
и с хладни длани тихо ме прегръща.
Ела, спаси ме от тази тъмнина,
с очите топли надеждата ми връщай.
Красиво ще изгрее нашата съдба,
когато обичта при нас се връща.
Обгръщай ме със нежна, свята топлина,
Не давай на сърцето отново да замръзва.
Докосвай плахо моята душа,
накарай я пеперудено да пърха,
като с нежна струна свири ми тихо в нощта,
любовта в мене бавно нека да възкръсва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
