Скитница в нощта
Самотата скитница е в нощта
и с хладни длани тихо ме прегръща.
Ела, спаси ме от тази тъмнина,
с очите топли надеждата ми връщай.
Красиво ще изгрее нашата съдба,
когато обичта при нас се връща.
Обгръщай ме със нежна, свята топлина,
Не давай на сърцето отново да замръзва.
Докосвай плахо моята душа,
накарай я пеперудено да пърха,
като с нежна струна свири ми тихо в нощта,
любовта в мене бавно нека да възкръсва.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados
