23.09.2015 г., 22:58 ч.
Скитница в нощта
Самотата скитница е в нощта
и с хладни длани тихо ме прегръща.
Ела, спаси ме от тази тъмнина,
с очите топли надеждата ми връщай.
Красиво ще изгрее нашата съдба,
когато обичта при нас се връща.
Обгръщай ме със нежна, свята топлина,
Не давай на сърцето отново да замръзва.
Докосвай плахо моята душа,
накарай я пеперудено да пърха,
като с нежна струна свири ми тихо в нощта,
любовта в мене бавно нека да възкръсва.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Копнежно и пламенно!
Красива е тази любов! -
Мила Плами, здравей!Добре дошла отново!Интересна е новата ти творба, макар че навява малко тъга, но любовта възкръсва и следва освежаване...
Красиво и емоционално стихотворение си сътворила. Харесва ми!
Бъди благословена!Имам проблеми с АБВ пощата.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря и привет и на теб, Стойне!
Много се радвам пак да се засечем тук,
за жалост напоследък не влизам,но
винаги се радвам да срещна близките си
приятели, които ценя и много уважавам!
Една хубава и творческа вечер ви желая!