Sep 23, 2015, 10:58 PM
Скитница в нощта
Самотата скитница е в нощта
и с хладни длани тихо ме прегръща.
Ела, спаси ме от тази тъмнина,
с очите топли надеждата ми връщай.
Красиво ще изгрее нашата съдба,
когато обичта при нас се връща.
Обгръщай ме със нежна, свята топлина,
Не давай на сърцето отново да замръзва.
Докосвай плахо моята душа,
накарай я пеперудено да пърха,
като с нежна струна свири ми тихо в нощта,
любовта в мене бавно нека да възкръсва.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Копнежно и пламенно!
Красива е тази любов! -
Мила Плами, здравей!Добре дошла отново!Интересна е новата ти творба, макар че навява малко тъга, но любовта възкръсва и следва освежаване...
Красиво и емоционално стихотворение си сътворила. Харесва ми!
Бъди благословена!Имам проблеми с АБВ пощата.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря и привет и на теб, Стойне!
Много се радвам пак да се засечем тук,
за жалост напоследък не влизам,но
винаги се радвам да срещна близките си
приятели, които ценя и много уважавам!
Една хубава и творческа вечер ви желая!