25 мар. 2010 г., 19:33

Скитници-милионери

874 0 11

СКИТНИЦИ-МИЛИОНЕРИ

                                на Гюлчин и Георги

 

Мой принце вълшебен,

мой тъжен юнако,

за двама удари дванайстият час,

дворецът изчезна

безследно във мрака

и Черната Фея взе всичко от нас.

С вихрушка завя ни

и тук ни изпрати,

навлече ни дрехи на неми слуги,

със кикот навря ни

във чужди палати,

на друг цар да служим от тъмни зори.

Навярно съдба е

така да се случи:

да почнем от нищо в дванайстия час.

Ех, трудно това е,

но тъй ще научим

дворец да издигнем дълбоко във  нас,

 на трона да сложим

 онази искрица,

 която крепи ни и топли сега

 и с нея да можем

 дори до звездите

 да стигнем, щом искаме точно това.

Затуй не тъгувай,

че бил е измама

 уютът предишен във твоя палат.

Днес важно е друго:

че тука сме двама!

Ти тръгваш от нула - неземно богат!

 

                                                       Мадрид, 2005 година

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...