Mar 25, 2010, 7:33 PM

Скитници-милионери

  Poetry » Love
873 0 11

СКИТНИЦИ-МИЛИОНЕРИ

                                на Гюлчин и Георги

 

Мой принце вълшебен,

мой тъжен юнако,

за двама удари дванайстият час,

дворецът изчезна

безследно във мрака

и Черната Фея взе всичко от нас.

С вихрушка завя ни

и тук ни изпрати,

навлече ни дрехи на неми слуги,

със кикот навря ни

във чужди палати,

на друг цар да служим от тъмни зори.

Навярно съдба е

така да се случи:

да почнем от нищо в дванайстия час.

Ех, трудно това е,

но тъй ще научим

дворец да издигнем дълбоко във  нас,

 на трона да сложим

 онази искрица,

 която крепи ни и топли сега

 и с нея да можем

 дори до звездите

 да стигнем, щом искаме точно това.

Затуй не тъгувай,

че бил е измама

 уютът предишен във твоя палат.

Днес важно е друго:

че тука сме двама!

Ти тръгваш от нула - неземно богат!

 

                                                       Мадрид, 2005 година

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...