СКИТНИЦИ-МИЛИОНЕРИ
на Гюлчин и Георги
Мой принце вълшебен,
мой тъжен юнако,
за двама удари дванайстият час,
дворецът изчезна
безследно във мрака
и Черната Фея взе всичко от нас.
С вихрушка завя ни
и тук ни изпрати,
навлече ни дрехи на неми слуги,
със кикот навря ни
във чужди палати,
на друг цар да служим от тъмни зори.
Навярно съдба е
така да се случи:
да почнем от нищо в дванайстия час.
Ех, трудно това е,
но тъй ще научим
дворец да издигнем дълбоко във нас,
на трона да сложим
онази искрица,
която крепи ни и топли сега
и с нея да можем
дори до звездите
да стигнем, щом искаме точно това.
Затуй не тъгувай,
че бил е измама
уютът предишен във твоя палат.
Днес важно е друго:
че тука сме двама!
Ти тръгваш от нула - неземно богат!
Мадрид, 2005 година
© Петя Божилова Всички права запазени