25.03.2010 г., 19:33

Скитници-милионери

872 0 11

СКИТНИЦИ-МИЛИОНЕРИ

                                на Гюлчин и Георги

 

Мой принце вълшебен,

мой тъжен юнако,

за двама удари дванайстият час,

дворецът изчезна

безследно във мрака

и Черната Фея взе всичко от нас.

С вихрушка завя ни

и тук ни изпрати,

навлече ни дрехи на неми слуги,

със кикот навря ни

във чужди палати,

на друг цар да служим от тъмни зори.

Навярно съдба е

така да се случи:

да почнем от нищо в дванайстия час.

Ех, трудно това е,

но тъй ще научим

дворец да издигнем дълбоко във  нас,

 на трона да сложим

 онази искрица,

 която крепи ни и топли сега

 и с нея да можем

 дори до звездите

 да стигнем, щом искаме точно това.

Затуй не тъгувай,

че бил е измама

 уютът предишен във твоя палат.

Днес важно е друго:

че тука сме двама!

Ти тръгваш от нула - неземно богат!

 

                                                       Мадрид, 2005 година

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...