20 февр. 2006 г., 18:55

Скитник

1.1K 0 3

Безпътен бродиш.Потърси ме.
Измръзваш и топиш се в адски пек.
Умираш бавно...Призови ме.
за болестта ти  ще намеря лек.
Политаш ала падаш.. подхвани ме.
Сънуваш и бленуваш . Стой до мен.
От страх нашепвай мойто име
вземи нощта и превърни я в ден.
И след това , когато се наситиш
на поривите или на страстта.
Недей по пътя чужд  и сам да скиташ ,
а моля те , върни  се у дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...